Калибриране за клинично регистриране на пародонтален статус

Целта на записването на пародонтален статус е да се регистрират рецесията, дълбочината на сондиране и нивото на прикрепване в шест точки на всеки зъб или имплант в цялото съзъбие с милиметрова прецизност. За всички измервания, извършени с пародонтална сонда, стойностите, отчетени на сондата, се закръгляват нагоре.

1. Гингивален ръб, дълбочина на сондиране и ниво на прикрепване

На всяко място първо се измерва стойността на „Гингивален ръб“, последвана веднага от стойността на „Дълбочина на сондиране“. Стойността на „Ниво на прикрепване“ се изчислява автоматично в онлайн пародонталния статус и се показва графично със синя линия.

Първата стойност „Гингивален ръб“ е разстоянието в милиметри от клиничния гингивален ръб до референтна точка, като например емайлово-цементовата граница. Ако съществуващ ръб на корона или обтурация е на не повече от 3 mm апикално от оригиналната емайлово-цементова граница, тези ръбове се използват като референтни точки. В противен случай се избира виртуална референтна точка на нивото на оригиналната емайлово-цементова граница.

Втората стойност „Дълбочина на сондиране“ е разстоянието в милиметри от клиничния гингивален ръб до дъното на гингивалния сулкус или пародонталния джоб.

Третата стойност „Ниво на прикрепване“ се изчислява от онлайн пародонталния статус за всяко място съгласно следната формула:

Ниво на прикрепване (mm) = Дълбочина на сондиране (mm) – Гингивален ръб (mm)

Здрав пародонт

В здравия пародонт емайлово-цементовата граница лежи под гингивалния ръб и непосредствено над нивото на прикрепване (няма загуба на прикрепване).

Стойностите за „Гингивален ръб“ 1 и „Дълбочина на сондиране“ 2 са идентични в този случай.

Изчисляването на нивото на прикрепване на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на прикрепване 0mm = Дълбочина на сондиране 2mm – Гингивален ръб 2mm

Здрава пери-имплантна тъкан

В здравата пери-имплантна тъкан ръбът на супраструктурата лежи малко под пери-имплантната лигавица (няма загуба на алвеоларна кост).

Изчисляването на нивото на алвеоларната кост (ниво на прикрепване) на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на алвеоларната кост 2mm = Дълбочина на сондиране 3mm – Гингивален ръб 1mm

Хиперпластичен пародонт (Свръхрастеж)

В хиперпластичния пародонт емайлово-цементовата граница може да лежи далеч под гингивалния ръб (>3 mm), но все пак непосредствено над нивото на прикрепване (няма загуба на прикрепване).

Стойностите за „Гингивален ръб“ 1 и „Дълбочина на сондиране“ 2 също са идентични в този случай.

Изчисляването на нивото на прикрепване на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на прикрепване 0mm = Дълбочина на сондиране 5mm – Гингивален ръб 5mm

Забележка: Джобове с дълбочина на сондиране от 4 mm или повече без загуба на прикрепване се наричат псевдоджобове.

Здрава пери-имплантна тъкан в естетичната зона

В здравата пери-имплантна тъкан в естетичната зона ръбът на супраструктурата лежи по-дълбоко под пери-имплантната лигавица (няма загуба на алвеоларна кост).

Изчисляването на нивото на алвеоларната кост (ниво на прикрепване) на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на алвеоларната кост 2mm = Дълбочина на сондиране 5mm – Гингивален ръб 3mm

Пародонтален джоб

При болен пародонт емайлово-цементовата граница може да лежи над или под гингивалния ръб. Разстоянието от гингивалния ръб до дъното на пародонталния джоб се записва като дълбочина на сондиране 2.

Изчисляването на нивото на прикрепване на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на прикрепване 5mm = Дълбочина на сондиране 7mm – Гингивален ръб 2mm

Забележка: Джобове от 4 mm или повече, които остават след завършване на пародонталната терапия, се наричат остатъчни джобове.

Пери-имплантен джоб

В пери-имплантна болна тъкан със загуба на алвеоларна кост ръбът на супраструктурата може да лежи малко под или над пери-имплантната лигавица. Разстоянието от ръба на пери-имплантната лигавица до дъното на пери-имплантния джоб се записва като дълбочина на сондиране 2.

Изчисляването на нивото на алвеоларната кост (ниво на прикрепване) на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на алвеоларната кост 6mm = Дълбочина на сондиране 7mm – Гингивален ръб 1mm

Гингивална рецесия

В случай на гингивална рецесия гингивалният ръб лежи апикално спрямо емайлово-цементовата граница. Измерената стойност за „Гингивален ръб“ 1 след това се дава с отрицателен знак.

Изчисляването на нивото на прикрепване на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на прикрепване 6mm = Дълбочина на сондиране 2mm – Гингивален ръб -4mm

Пери-имплантна рецесия

В случай на пери-имплантна рецесия ръбът на пери-имплантната лигавица лежи апикално спрямо ръба на супраструктурата. Измерената стойност за „Гингивален ръб“ 1 след това се дава с отрицателен знак.

Изчисляването на нивото на алвеоларната кост (ниво на прикрепване) на фигурата, показана по-горе, е:

Ниво на алвеоларната кост 4mm = Дълбочина на сондиране 2mm – Margo Mucosae (Gingivae) -2mm

Шест места за записване на зъб или имплант

От решаващо значение за регистрирането на всички пародонтални или пери-имплантни измервания е изборът на правилните шест места около зъба или импланта. За тази цел зъбът или имплантът се разглежда от оклузален аспект и се разделя на 6 секции. За всяка от тези секции се определя и измерва мястото с най-висока стойност на сондиране.

Ангулация на пародонталната сонда

При измерване на дълбочината на сондиране сондата се води апикално по повърхността на зъба. Тя може да се накланя в мезио-дисталната ос A или B, докато вестибуло-оралното направление трябва да се държи паралелно на надлъжната ос на зъба.

2. Фуркационно засягане

Фуркациите на моларите и първите премолари в горната челюст се изследват с фуркационна сонда. Хоризонталният компонент на общата дълбочина на пенетрация се разделя на степени 0 - 3 съгласно следните критерии (Hamp et al., 1975).

Степен 0 Входът на фуркацията не се открива

Степен 1 Фуркацията се открива, хоризонтална стойност на сондиране ≤3mm

Степен 2 Фуркацията се открива, хоризонтална стойност на сондиране >3mm

Степен 3 Фуркацията е отворена изцяло (проходна)

3. Подвижност на зъбите

Подвижността на всички налични зъби се измерва бидигитално и се разделя на степени 0 – 3 съгласно следните критерии (Miller, 1950).

Степен 0 Физиологична подвижност

Степен 1 Повишена подвижност до 1 mm хоризонтално

Степен 2 Повишена подвижност повече от 1 mm хоризонтално

Степен 3 Тежка подвижност във вертикална посока

Литература

Miller S. C., Textbook of Periodontia, 3rd edition, The Blakiston Co., Philadelphia and Toronto, 1950.

Hamp S. E., Nyman S., Lindhe J., Periodontal treatment of multirooted teeth. Results after 5 years. J. Clin. Periodontol. 1975;2:126–135. doi: 10.1111/j.1600-051X.1975.tb01734.x.